Този сайт използва бисквитки (Cookies). Ако продължите да използвате сайта приемаме, че сте съгласни с използването на бисквитки. Научете повече за тях и се запознайте с политиката ни за защита на личните Ви данни тук

Христо Смирненски

Христо Смирненски

 

 

 

Богатото литературно наследство на Смирненски

 – една драгоценна съкровищница – следва

 да се направи достояниена всички трудещи се и

особено на нашата славна младеж...”

Георги Димитров

 

 

 

          От веселата закачка и безобидната ирония до злъчния сарказъм и възторжените химни на Новия свят, от преждевременната младежка печал до мъдрото прозрение и философския оптимизъм, от ненавист към действителността до непоколебимата вяра в доброто, което озарява хоризонта – огромен диапазон на мисли и чувства, рядка дарба, титанически труд!

          Изглежда невероятно, че Христо Смирненски е живял само 25 години (1898-1923). Войната прекъсва детството му и го лишава от родина – той трябва да извърви пеш дългия път на прокудения от Кукуш до София, за да преживее нова война и нова национална катастрофа. Попада на палачи сред собствения си народ в казармата, където е отишъл да търси спасителите му; сблъсква се с дребнавост в обществото, където търси носители на светли идеали, спъва се в нищожества там, където очаква величия. Но Христо Смирненски с презрение прегазва пороя, който е отнесъл преди него много обещаващи пера и намира мястото си на поет, гражданин и човек в редиците на българските комунисти.

          Свенливият като момиче юнкер отговаря с присмех на фалшивия крясък на казионните патриоти и с болка оплаква нещастните жертви на войната. Веселият шегобиец посреща Октомврийската революция с надежди и оди и прославя подвига на героите ѝ. Слънчевото дете от затънтения занаятчийски градец бие барабаните пред червените ескадрони и възпява величествения гняв на възбудената Русия. Христо Смирненски не се опива от удивление, когато пее химни, не потъва в униние, когато жигосва порока. Той прави човека на труда главен герой в българската поезия и предизвиква времето с пророчески зов: „Да бъде ден!” Защото е трубадур на велика идея и носи голямо човешко сърце, защото обича човека и боготвори народа, Смирненски вечно ще отваря очите на българина за истината и за красотата, ще му помага да бъде на мястото си в живота, ще проверява непрекъснато личното му достойнство. Христо Смирненски ни завещава над 800 лирически произведения и над 100 прозаически.

Последни новини

Вокална група „Пламъчета алени“ Гр. Гоце Делчев с Худ. рък. Виолета Крантева

Вокална група „Пламъчета алени“ Гр. Гоце Делчев Художествен ръководител: Виолета Крантева Грамофонна плоча: ВЕА 11433   Вокал...

Прочети още

София, Моя Любима Sofia, My Love, ВТА 10718, дата на запис 1981 г.

София, моя любима           София – най-младата столица на стария континент и един от най-древните градове на планета...

Прочети още

Ибро Лолов Акордеон. Най-популярният български акордеонист на XX век,

Ибро Лолов 1978 г. Акордеон             Ибро Лолов започва своите изпълнителски изяви още от 16-годишна...

Прочети още