Този сайт използва бисквитки (Cookies). Ако продължите да използвате сайта приемаме, че сте съгласни с използването на бисквитки. Научете повече за тях и се запознайте с политиката ни за защита на личните Ви данни тук

Елин Пелин

Елин Пелин

Ех,какви пеперуди съл ловил когато бях малък. И колко висока беше тревата, в която гонех тези пеперуди. И никой от вас, малки приятели, няма да повярва, че тези места с гъста и висока трева бяха съвсем близо до сегашния център на нашата столица. Той, центърът, си е на същото място, само че сега е много по-различен от тогава, тъй като градът ни е много порастнал. Но думата ми е за това къде играехме ние, когато бяхме малки. А колко много играехме! Но тогава ние незнаехме какво е телевизия, а много дори не знаеха и радио какво е. Аз бях 10 (десет) годишен, когато за пръв път видях телефон и то номера не се набираше с въртене на шайбата, ами чакаха да се обади телефонистка от градската централа. Нямаше го в онова време телевизионния Сънчо да ни подсеща, че е време за лягане. Това правеха майките ни, ако "Оле затвори очички" не беше вече напръскал очите ни с някой от вълшебните си балсами. Но наред с многото игри все ни оставаше време и за книжките. Аз раничко се запознах с буквите и на есен , когато си купувахме читанки и други учебници, игрите отстъпваха пред тях. И до като не прочетех всичко от кора до кора, и то на глас не мирясвах. Доста трябва да съм надувал главата на майка ми с това четене на глас, та тя честичко криеше учебниците, белким излезна да си поиграя. Но аз все се изхитрях и намирах скритите учебници. Тази мълчалива игра на криеница с майка ми продължаваше до започване на учебната година. Тогава, и тя свиваше знамената, и аз не напирах толкова да чета. По това време "се запознах" с Елин Пелин. Във всички читанки, които са минали през ръцете ми, той беше на първо място. А да не говорим за детските списания. И има ли дете, което да "не се е срещало" с него",  да не го е заобикнало. А какво пък да кажем за неговия Ян Бибиян с всичките му приключения? Та цял един народ, дето има дума, е отрасъл с него. Но да се върна пак на моето четене на глас. Вероятно то стана причина, на всички уроци по български език, учителите все мен да ме вдигат да чета урока пред целия клас. Сигурно това ме направи след години и говорител по радиото. А след като завърших театралния институт - и то без да прекъсвам работата си, като говорител - и артист. 

А сега да ви кажа защо записах тази грамофонна плоча за вас - защо прочетох за вас пред микрофона няколко разказчета и приказки. Направих го, защото винаги е хубаво да пиеш вода от извора. А за мен този извор е Елин Пелин.

                                                  С най добри чувства Б. Арабов

 

 

 

Елѝн Пелѝн, е български писател. Централно място в творчеството му заема описанието на българското село, това е и причината да го наричат „певец на българското село“. Роден е в село Байлово. Бащата му Иван Стоянов, по-известен като Йото Варджията, бил също интересна личност. Освен земеделец, той бил зидар, дърводелец, кантонер, правел коли, веялки, керемиди и тухли. Известен е и неговият проект за вятърна мелница, който по-късно е отразен от сина му в едноименен разказ. 

Елин Пелин започва да пише още докато е ученик на село. През 1895 г. обнародва първите си творби: в сп. „Войнишка сбирка“ разказа „Мило е отечеството", в ученическото списание „Извор“ разказа „На майчин гроб“, стихотворенията „Зима“ и „Привет“. Под стихотворението „Тихи тъги“ (ноември 1897), отпечатано в сп. „Български преглед“, за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин. В младежките си години се увлича повече от поезията. В зрялото си творчество се насочва към разказа и повестта, като продължава да пише детски и хумористични стихотворения.

Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи, много от които са вдъхновени от неговите съселяни от Байлово, близки и познати [4]. Опознал в детайли селския бит и душевност, зад идиличното и битовото открива определени социални тенденции и написва първите си зрели разкази: „Напаст Божия“, „Ветрената мелница“, „На оня свят“, „Гост“, „Андрешко“, „Пролетна измама“.

Автор е на редица разкази, наситени с жизнерадостен и весел смях, в които се оглежда дяволитият български селянин, готов да се шегува и в най-тежките моменти от своя нерадостен живот; белег на несломената жизненост на българския национален характер.




Последни новини

Вокална група „Пламъчета алени“ Гр. Гоце Делчев с Худ. рък. Виолета Крантева

Вокална група „Пламъчета алени“ Гр. Гоце Делчев Художествен ръководител: Виолета Крантева Грамофонна плоча: ВЕА 11433   Вокал...

Прочети още

София, Моя Любима Sofia, My Love, ВТА 10718, дата на запис 1981 г.

София, моя любима           София – най-младата столица на стария континент и един от най-древните градове на планета...

Прочети още

Ибро Лолов Акордеон. Най-популярният български акордеонист на XX век,

Ибро Лолов 1978 г. Акордеон             Ибро Лолов започва своите изпълнителски изяви още от 16-годишна...

Прочети още