Този сайт използва бисквитки (Cookies). Ако продължите да използвате сайта приемаме, че сте съгласни с използването на бисквитки. Научете повече за тях и се запознайте с политиката ни за защита на личните Ви данни тук

Български революционни песни

Български революционни песни

Български революционни песни

            Ние празнуваме, ние приветстваме 35-гидишнината на най-хуманната революция.тази, която издигна като свой лозунг свободата и равноправието между хората, тази, която донесе днешния щастлив, мирен  ден и градивното ни бъдеще. В този ден звучат, сплотяват ни нейните песни, където живее непримиримостта, жаждата за справедливост и щастие. Защото всяко революционно движение създава и свои химни, свои бойни маршове, за да ги завещае на идните поколения като призив за своята идея. Великата френска революция окървави „Марсилезата“ , за да достигне тя до всички онеправдани по земята; „Варшавянка“-та издълба непримирима бразда между подтисниците и подтиснатите; „Интернационалът“ стана химн на световния борещ се пролетариат; „Маршът на Будьони“ прелетя над цялото земно кълбо. Милиони сърца биеха в единен ритъм, когато тези пътници на Революцията призоваваха, гърмяха в ръзбунен тътнеж под стените на Бастилията, пред портите на Зимния дворец, рушаха устоите на стария свят, със своята сякаш материална сила.

            Българското работническо и комунистическо движение, нашата революция също създаде своите маршове, своите бойни песни. Те сплотяваха редиците на първите социалистически манифестации, събраха в едно сърцата на тайните нелегални събрания, направиха по-твърди стъпките на партизанската колона и окрилиха вярата в победата. В ликуващ устрем заляха улиците, кръстосаха надлъж и шир освободена България, за да отекнат в ударите на кирките, изградили основите на социализма в нашата страна.

            Подборът на песните в този албум е не само тематично обвързан със славната годишнина – при неговото прослушване се долавя и един строг ред на диалектичното изграждане и развитие на нашата Партия.

            Любимата песен на създателя на комунистическата партия в България Димитър Благоев – Дядото – „Ален Мак“ – със своята лирична задушевност сякаш отговаря и поставя естетическите основи на най-хуманното движение в историята на човечеството. Докато засилването на работническото движение, масовизирането на идеята за равноправието органически са вплетени в бойния вече ритъм на „Дружна песен“. С този работнически марш идва революционизирането на масите, тяхната непримиримост и сплотяване в една вяра. Създаден по текста на Георги Кирков, един от водачите та  на работническото движение, този марш наистина е българският аналог на „Интернационалът“. Марш, който изведе нашия пролетариат на кървавия път към революцията, който покръстваше онеправдания работник и революционер.

            Драматизмът на борбата, самоотвержеността и  предаността на тези, които са ѝ се врекли, идват при нас със „Самотна лодка“, „Ти помниш ли“, „Покапват лист по лист“ и обхващат другата, интимната, човешки преживяната страна на една бурна и величествена борба.

            В лирично приглушената мелодия или в призивния боен ритъм на „Септемврийци“, на „Химн на българските въстаници“, вълнуват преди всичко онази решителност, онази непоколебима вяра, които направиха тези песни безсмъртни. Защото в онези незабравими дни тях запя бунтовният Балкан и даде закрила и сили на хиляди народни синове и дъщери. Тези песни останаха недопяти – отнесени от картечен ред или бомбен взрив; тях дебнеха по нелегални явки или тайни събрания; разстрелваха хиляди пъти „Партизан се за бой стяга“, за да оживява тя в нова акция; в бели нощи, в задушени гърла замираха „Земята на Ботев и Левски“, „Песен за Страхил“, за да избухнат призори с взривена немска композиция, да залеят със справедливия си гняв врага, да сплотят мишци и юмруци или да отнесат умората сле изнурителен поход, да облекчат физическата болка…

            Тези песни слезнаха от Балкана като химни на свободата, като тържество на правдата в онова незабравимо утро, в онзи паметен 9-ти септември…

            Тези песни звучаха в радостта от победата, сляха се с една нова мелодия – мелодията на свободата. „Хей, поле широко“, „Партизански спомен“, „Китна пролет“ се запяха от целия народ, превърнаха се в лирично откровение на едно поколение, в тях потъваха сълзите и скръбта по свидните жертви, за да дойде радостта и вярата в мира с „Републико наша, здравей!“, „Слава на нашата Партия“, „Все на път“. Те отново събраха край лагерен огън силните, верните, самоотвержените – запя ги младежта на Хаимбоаз и Димитровград, за да ни ги оставят като ярък спомен от бригадирското движение. Тези песни, събрали ликуващата радост на победилата Революция, засветиха с първите ни електростанции, слезнаха в най-дълбоките рудници, в недрата на земята, извисиха се с първите мирни полети, за да останат завинаги с нас, в нашето градивно настояще, да мобилизират редиците ни в сплотен марш към едно щастливо бъдеще.

Екатерина Евтимова

Последни новини

Вокална група „Пламъчета алени“ Гр. Гоце Делчев с Худ. рък. Виолета Крантева

Вокална група „Пламъчета алени“ Гр. Гоце Делчев Художествен ръководител: Виолета Крантева Грамофонна плоча: ВЕА 11433   Вокал...

Прочети още

София, Моя Любима Sofia, My Love, ВТА 10718, дата на запис 1981 г.

София, моя любима           София – най-младата столица на стария континент и един от най-древните градове на планета...

Прочети още

Ибро Лолов Акордеон. Най-популярният български акордеонист на XX век,

Ибро Лолов 1978 г. Акордеон             Ибро Лолов започва своите изпълнителски изяви още от 16-годишна...

Прочети още