Йоан Кукузел с Димитър Димитров

Сред най-ранните известни композитори на средновековна Европа е Йоан Кукузел (ок. 1280 – 1360), известен като "Ангелогласния". Около 90 от неговите произведения, както и неговото житие, са достигнали до днешни дни. От ранното средновековие са оцелели и множество великолепни творби на неизвестни автори. Днес църковната музика, наричана още православна музика, е жива и се изпълнява както по време на църковни богослужения, така и в концертните зали от светски хорове и солисти. Съвременни български световно признати хорове и певци, в чийто репертоар трайно присъства църковната музика, са: хор „Йоан Кукузел“.

А що се отнася до соловите възможности на отделните членове на ансамбъла, неговото название "Камерен хор" е твърде скромно. Десет гласа с резонанс, какъвто може да има само славянският гласов апарат, образуват едно хомогенно цяло единство от многоцветни звуци, от които соловият глас се издига на преден план като в релеф. Те доказаха с много чувство за динамика и съвместно музикално преживяване от какви елементи е формиран този камерен хор. Никак не е чудно, че слушателите нарушиха всички традиции и огласиха черквата с бурни аплодисменти.

- "Едно великолепие, един блясък. Всичко в тази плоча трябва да предизвиква максимум внимание и красотата на песните, взети сами по себе си, които явно изглежда не се боят от времето. Човек тук присъствува на един учудващ рецитал, толкова богат, толкова хубав, от едно по-високо качество и може би нечувано в пълния смисъл на думата. Фактурата е грандиозна, импозантна и много дълбоко човешка. Тук има плътност, гъстота на мисълта и на чувствата, която не лъже. Но ако човек отмине този прост план на естетическо възхищение, веднага се забелязва какъв интерес предлага тази плоча по отношение на музикалното познание. Ето произведения, които ни пренасят с тяхната фактура в едно Средновековие, балансирано много интересно с монофонията и полифонията където преходите се правят от единия към другия без разрешение за продължение, но не и без смелост. Мелодичната линия се развива по хармоничен маниер, базирана върху една дълго задържана, нещо като "бурдон", това знаменито "исо", което познаваха добре античните гърци и византийски литургии, но също да не забравяме и монасите от Сен Мартен от Лимож. По този начин с едно просто прослушване на българската литургия се научаваме по-добре да познаваме и разбираме как мелодията на едногласното пеене е могла да даде раждането на полифонията. Един пример ни помага тук, прекрасната реализация на Аниксандар от Иван Кукузел, където по-нататък от някои отделни интересни модулации, "исо"-то прави разни смени на тона, това което изцяло дава ефекта да бъде на два или три гласа. И не на последно място - интерпретацията. тя е чудесна, отговаряща напълно на висотата на записаните песни, мощност на гласовете, сдържаност на ефектите, много човечност на чувствата, красота на тембрите. тук има всичко за да придаде на плочата една изключителна стойност. Един безусловно забележителен запис!"

• ЖАН ГАЛУА
• Париж, 1973 год.
• "Диапазон", бр. 175
• от м. март 1973 г.