Този сайт използва бисквитки (Cookies). Ако продължите да използвате сайта приемаме, че сте съгласни с използването на бисквитки. Научете повече за тях и се запознайте с политиката ни за защита на личните Ви данни тук

Иван Кукузел с Таня Христова

Иван Кукузел с Таня Христова

Хорът за старинна църковна музика "Йоан Кукузел" е създадена през 1967 г. в хола на апартамента на Таня Христова. Тя е диригент, кинорежисьор-документалист, създател и дългогодишен главен художествен ръководител на камерния хор за старинна църковна музика „Йоан Кукузел Ангелогласният“. Таня Доганова-Христова създава камерния хор през 1966 г. Пак по това време тя участва в създаването на филм за Кукузел  – „Ангелогласният“, в Студията за документални филми, където работи като като музикален режисьор. 

Камерната група постига световна известност. Нейни плочи се издават в САЩ, Франция и другаде по света, партийни веложи се хвалятс тях и ги подаряват на високопоставени чужденци, а след концерт в Нотердам, хорът получава златен медал, одобрен от самия папа Йоан – Павел Втори. Понастоящем Таня Доганова-Христова е ръководител на ансамбъл за стара музика в СУ „Св. Климент Охридски“.

Според древните канони тя е трябвало да бъде само вокална, тъй като за най-съвършен инструмент за прослава на бога се е считал човешкия глас. Така и до днес целият ОРТОДОКС познава вокалната звучност само на църковната музика. До окончателното установяване на черковния ред 14-15 в. службите постепенно са се допълвали и разширявали, което налагало нагласяване на нови мелодии, на първо време по типа на Дамаскиновите стихирархически и ирмологически, а по-късно и свободно съчинявани (самогласни). Пример и подтик за съчиняване са давали покрай гръцките и българските народни напеви. И не случайно е, че и до наши дни са се запазили в западната католическа църква "секвенция булгарика" и в руската православна - "болгарский росспев". Процъфтяването на българската държава се е отразило благотворно на духовната ни култура средище на която стават манастирите. Зографският, Рилският, Бачковският и други манастири са се превръщали в школи за иконопис, резбарство, калиграфия и пеене. И макар че, в тях владеел строгия византийски канон българското изкууство от онова време се отличава със своята самобитност, жизненост и простонародност. Името на Иван Кукузел блести с особено сияние сред съзвездието от големи творци на българската средновековна култура. Многобройните му произведения пръснати из манастири, черкви и книгохранилища са в оригинални и преписни сборници от различни векове. Роден в Дирахион, в западните покрайнини на тогавашната българска държава, изучил до съвършенство църковното пеене в Константинопол, който става свидетел на първата му житейска слава като певец и композитор, той впоследствие отива в Атонския манастир - Великата Лавра, където остава да твори до края на своя живот като вдъхновен певец и вокален педагог, голям теоретик, реформатор на византийското невмено писмо и дълбок, прочувствен композитор.

Иван Кукузел е създател на пападическото (пространно) пеене, при което на един вокал се изпълняват сложини мелодически фигурации наситени с множество украшения. Неговите творби се отличават с изяснена тематичност, логично свързани помежду си периоди с ритмична и структурна яснота, при които понякога гласовият диапазон достига и надвишава 2 октави. Със своите кратки аниксандари Кукузел, съгласно изследванията на Петър Динев, прави опит да излезе от тесните рамки на тогавашните стихирарни форми, за даде израз на мелодическата разработка, посредством модулационни пасажи от диатоничен строй в енхармоничен или обратно. Творбите му са изпълнети с мелизми и богата орнаментика, поради което по-късно теоретици и специалисти / изследователи смятат неговия стил за един вид църковно "белканто", а други го опредеялт като "канто колорито", каденци и полифония. Не една негова творба, продукт на сложна композиционна мисъл, е почти освободена от словесния текст, което дава възможност за сложната фактура на неговите музикални произведения изисквала и въвеждането на нови знаци, указващи вече и начина на изпълнение на творбите му. Обогатеният от Кукузел невмопис и утвърден по-късно като "Кукузелева нотация" просъществувал до началото на XIX век, когато с реформата на Хрисант-Хормузий се въвежда съвременната невмена нотация.

Заради изключителните си гласови възможности Иван Кукузел още приживе е наричан "Ангелогласния", а като всепризнат авторитет в областта на византийската музика е получил прозвището "Велик магистър", "Втори извор на музиката" (Първи извор византийците наричали сириеца Йоан Дамаскин), "Учител на учителите". Паралелно с произведенията на Кукузел в настоящите грамофонни плачи са включени и песнопения от по-късно създалите се певчески школи - рилска и еленска. Със своята мелодзичност и свежест на звучението, със своята народна песенност и простота, подбраните произведения са ярки изразители на българското интонационно-песенно творчество, просъществувало през годините на най-тъмно робство, за да запази крепка душевността на българина.

Ансамбълът "Иван Кукузел Ангелогласния" с диригент Таня Христова е първия изпълнител, изнесъл на концертния подиум у нас и в чужбина старинните български песнопения. Създаден от група ентусиасти, през есента на 1966 год., ансъмбълът едновременно с вече публикуваните песнопения непрекъснато издирва и записва нови песни - направо от изпълнителите им - бивши църковни певци и монаси. Членовете на ансамбъла са обиколили немалко манастирски библиотеки и църковни архиви в търсене на невмени оригинали и преписи. В неговия репертоар са застъпени български и чужди композитори. Имал е няколко задгранични турнета - Франция, Австрия и Англия. Музикалните капацитети и специалисти-медиависти дават за неговия репертоар и изпълнителско майсторство най-високи оценки.

 

"Вече едно десетилетие почетното място, което заемаше той е празно. Но стотиците песни които "патриархът" ни остави в своя недълъг, но пълноценен и красиво изживян жизнен и творчески и път, продължават да звучат в нашия празник. "Недей тъгува", "Облаци бездомни", "Керванът", "Спи, моя малка сеньорита" - младите днес не, но младите вчера помнят как някога живееха с тези песни, с ариите и дуетите от оперетите на Йосий Цанков "Продадена любов", "Жуана", "Дръж се, Жужи", "Златната вдовица". След революционните дни, след победите на Драва и Страцин - един Орден за храброст бележи и участието на Йосиф Цанков в тях. Неговата нова творческа биография започва със станалите вече класика "Танго-фантазия" и "Концертно танго". Тя праминава през големите успехи на фестивала "Златният Орфей" и други наши конкурси, където винаги получава наградата на публиката или радиослушателите за песните: "Любовта на юнгата", "Птици мои", "Целуни ме". "Море на младостта", "Песен моя, обич моя". Този низ от златни песни завършва с "Повей, ветре", получила Голямата награда на "Златния Орфей" през 1970 г. С песента "Пролет моя" по текст на Никола Вапцаров, Йосиф Цанков доказа, че "естрадната песен на нейния сегашен етап е узряла за лириката на първите револционни поети на нацията (проф.Венелин Кръстев). А с всяка своя отделна песен големият наш творец защити веруюто си: "Естрадната песен е най-много свързана с живота на хората, тя придружава тяхното ежеднение, затова трябва да обогатява, да възражда чувствата и духа." На това верую е посветена и тази плоча."

 

                                                                                                                                                                                  Д и м и т ъ р  К е р е л е з о в  -  поет

 

"Родоначалник на професионализма в естрадния жанр, продължител на богатите традиции на звучната българска мелодика, Йосиф Цанков остана верен на своя композиторски усет да пише музика за широките народни маси и те му се отблагодариха с обич и признателност. Каква по-голяма награда за един творец? И когато тя е заслужена с творчество, излязло от сърцето и душата на музиканта, се превръща в признание - както за времето, така и за поколенията."

 

                                                                                                                                                                              з. а. А л е к с а н д ъ р  Й о с и фо в  -  композитор

 

 

"Отминават годините, а песните на Йосиф Цанков продължават да живеят в съзнанието на неговите съвременници и да съпровождат в ежедневието млади и възрастни. Магията на творчеството му се корени в неговата демократичност, мелодичност, простота и яснота на музикалния изказ. Йосиф Цанков притежаваше богата душевност, обичаше хората и може би затова песните му са така вълнуващи, така сърдечни, така незабравими. С цялото си творчество той остана образец за следващите поколения композитори. Мнозина не само се учеха от него, но и тръгнали по неговия път, сега се радват на големи творчески успехи и популярност. И все пак, струва ми се, негового място е незаето. Той и днес живее с прекрасните си мелодии и остави у всички, които го познаваха спомени за човек с голямо сърце, оптимизъм и вяра в доброто."

                                                                                                                                                                                

                                                                                                                                                                                з. а. М а р г р е т  Н и к о л о в а  - певица

 

 

"За него музиката и текстът бяха нещо неразривно, взаимно допълващо се, което трабваше да се претопи и слее, да бликне от сърцето. Тази дума е особено показателна за него, защото той влагаше във всяка нота цялото си сърце на творец и човек. А това сърце беше голямо. То се раздаваше щедро и, бих казал, дори безразсъдно в песните и в приятелските компании. Всички го обичаха. Познаваха. Ценяха. Понякога дори, струва ми се, злоупотребяваха с добрината му. Той го знаеше, но не се сърдеше на никого. Не беше създаден да се сърди, а да се вълнува и радва. Животът, дори и в онези неизбежни мигове на самота, е бил едно приятелство. И една песен."

 

                                                                                                                                                                               Д и м и т ъ р  В а с и л е в  - поет






















Последни новини

Вокална група „Пламъчета алени“ Гр. Гоце Делчев с Худ. рък. Виолета Крантева

Вокална група „Пламъчета алени“ Гр. Гоце Делчев Художествен ръководител: Виолета Крантева Грамофонна плоча: ВЕА 11433   Вокал...

Прочети още

София, Моя Любима Sofia, My Love, ВТА 10718, дата на запис 1981 г.

София, моя любима           София – най-младата столица на стария континент и един от най-древните градове на планета...

Прочети още

Ибро Лолов Акордеон. Най-популярният български акордеонист на XX век,

Ибро Лолов 1978 г. Акордеон             Ибро Лолов започва своите изпълнителски изяви още от 16-годишна...

Прочети още