Достойно есть Песнопения

Достойно есть

Документална композиция от песнопения и записки на участници в Априлското въстание

Автори Милко Кръстев и Илия Пехливанов

          Грамофонната плоча „Достойно есть”, съвместно издание на вестник „Антени” и завод „Балкантон” се посвещава на стогодишнината от Априлското въстание. Тя е резултат от няколкогодишна изследователска дейност, при която вестникът с помощта на свои сътрудници издири неизвестни и малко известни ранни записки на участници в национално-освободителните борби през XIX век.

          В плочата са включени избрани откъси от записките на Цанко Делчев – майстор на черешови топове от Клисура; поп Минчо Кънчев – деятел на Старозагорския окръжен революционен център, заточен през 1873 година в Диарбекир; Мильо Балтов – „тайна поща” – (куриер) на революционния комитет в Стрелча; Лальо Пелитов – от село Кръвеник; Цвята Зографска – везала въстанически знамена в Панагюрище; Никола Рачев от Клисура; Георги Бочаров – съратник на Цанко Дюзтабанов; ГенчоДинчов – председател на революционния комитет в Елешница; Цона Лазарова – съпруга на Йонко Карагьозов, ръководител на въстанието в Първи революционен окръг; Спас Гълъбов – очевидец от черквата „Св. Архангел Михаил” в Перущица и Петко Франгов – един  от защитниците на Дряновския манастир.

          Любимото песнопение на Апостола на свободата Васил Левски ”Достойно есть” е съхранил за поколенията столетникът дядо Згуро Згуровски от село Широка лъка.

          Записките на участниците във въстанието съдържат ценни документални сведения за старобългарски песнопения от времето на Априлското въстание:

          „Господи сил с нами буди”, пято от защитниците на Дряновския манастир в най-критичния момент на сражението – 7 май 1876 г. „Возбранной воеводе победителная”, пято от клисурските въстаници след освещаване на знамето в черквата „Св. Никола” на път за позицията „Просвета” – Гергьовден, 23 април 1876 г., а също старобългарските песнопения „Христос воскресе”, „Господи помилуй”, „Ангел вопияше” и „Достойно есть” (негов автор е Аверския монах Рилец, председател на втория революционен комитет във Враца), пяти през Възраждането.

          Песнопенията се изпълняват от камерния ансамбъл за стара българска музика „Иван Кукузел Ангелогласният” с диригент Таня Христова.

          През Април 1876 старобългарските песнопения напущат сводовете на храмовете и звучат като революционни химни, възкресяват вековния бунтовен дух на българина в решителния час на доблестната битка за род, вяра и език, стават истински кантати на свободата.