Този сайт използва бисквитки (Cookies). Ако продължите да използвате сайта приемаме, че сте съгласни с използването на бисквитки. Научете повече за тях и се запознайте с политиката ни за защита на личните Ви данни тук

Василиса Умница

Василиса Умница

facebook thumb

Василиса Умница

драматизирана руска народна приказка

 

            Думите загубили своето значение за нас, имат една съдба – те са обречени на забрава, престават да се произнасят от хората и преминават в речниците. Историята, като филтър, прецежда езика и оставя на човека само тези думи, които са му необходими. Една от тях е „приказка”.

            „О – могат да кажат някои, – нашият век е век на думи като кибернетика, електроника, социология... Сега не ни е до приказки.” И все пак приказката съществува. Как да си обясним това? Но не е ли по-добре преди да си обясним, да си припомним какво е приказка, или по-точно – какво е руска приказка?

            Най-кратко я определя самият автор – народът. „Приказката – това е измислица.” Руският писател К. С. Аксаков добавя – „В приказката разказвачът съвсем съзнателно нарушава всички представи за време и пространство, говори за тридесето царство, за небивали страни и какви ли не фантазии”. А едно от съвременните определения гласи – „Основната черта на приказката като жанр е подчертаната, съзнателна насоченост на измислицата”.

            Да, приказката съзнателно нарушава предела за време и пространство. „Хвърчащото килимче”, измислено от народа, нарушава пространството и лети в приказката със скоростта на свръхзвуков самолет.

            Приказката – това е предусещане на нашето настояще. Затова тя съществува в живота така естествено, както наред с небостъргачите на Калининския проспект в Москва съществува и мъничката църква.

            Приказката говори, че и миналото на народа е не по-малко фантастично от неговото бъдеще. В понятието „мечка” напр. у славяните се е запечатала представата за кръвно-родствените отношения  на човека с мечката. Приказките са съхранили поверия, според  които тя е помагала на заблудилия се в гората, а в нейната лапа е скрита тайнствена сила. Това звучи не по-малко фантастично, отколкото съществуването на човекоподобни на другите планети. И ако сега науката ни открива бъдещето на народите, то приказката ни показва неговото минало. Тя е неговото наивно детство.

            А как се докосва приказката до нашето ежедневие? В живота на всеки има случаи, когато някой го разиграва, „върти го на пръст”. При подобно положение руснакът възкликва „Ох, Лисано, Лисано!” А самата Лисана идва от приказката – ловка и хитра. Тя може да се престори дори на мъртва, за да изяде всичката риба на селянина. Но постепенно от героиня на приказките лисицата се е превърнала и в характеристика на определени хора. Така приказката се вмъква в живота, в речта, във взаимоотношенията между хората.

            Приказката е ясна като кристал. В нея винаги побеждава доброто. Но тя не е елементарна. В нея живее фантазията. Водата, която пием, в приказката върши чудеса: тя връща младостта и зрението, прави героя по-силен от най-страшните чудовища; превръща човека в птица, а птицата – в човек. О, тази жива вода в приказката, която напомня, че всичко около нас е чудо!

            В приказката думите са наредени по законите на музиката. Те са пеещи думи.

            Ние хората приличаме на приказката. А тя пък е неделима част от човека. Той я носи в сърцето си дори без сам да забелязва. Затова сега в космоса летят ракети и ... през вековете се носи Конче Вихрогонче, а Василиса-умница загубва своите пера...

            Та, нали в края на краищата на детето още с неговото рождение започвата да му разясняват живота не с електронни устройства, а с приказки. Затова „приказката” се отнася към тези думи, които не ще изчезнат от живота.

Вл. Абросимов

Последни новини

Вокална група „Пламъчета алени“ Гр. Гоце Делчев с Худ. рък. Виолета Крантева

Вокална група „Пламъчета алени“ Гр. Гоце Делчев Художествен ръководител: Виолета Крантева Грамофонна плоча: ВЕА 11433   Вокал...

Прочети още

София, Моя Любима Sofia, My Love, ВТА 10718, дата на запис 1981 г.

София, моя любима           София – най-младата столица на стария континент и един от най-древните градове на планета...

Прочети още

Ибро Лолов Акордеон. Най-популярният български акордеонист на XX век,

Ибро Лолов 1978 г. Акордеон             Ибро Лолов започва своите изпълнителски изяви още от 16-годишна...

Прочети още